Здравейте! Аз съм Силвия и днес ще си говорим за това, важни ли са наистина столчетата за кола. Всички сме чували репликата „Баба ти все в столче се е возила!“, или другото ми любимо „Аз като не съм се возил в столче, да не би да ми има нещо?!”. Да, просто си имал късмета да не умреш в катастрофа. Но тези, които са загинали, няма как да се появят и да вземат отношение по темата.
А сега сериозно – представете си, че само за миг, за части от секундата детето ви може да получи травма, която да промени целия му начин на живот, или още по-лошо – да отнеме живота му! Никой родител не иска да си представя подобни сценарии...
Но всъщност именно човешките трагедии са ни довели до етапа, в който можем ефективно да предпазваме децата си.
Някога шофирането е било хоби на богатите. Автомобилите са били рядкост, били са много скъпи, а и не особено надеждни. В сравнение със сега, трафикът е бил нищожен, а скоростите, които автомобилите са вдигали, са били незначителни. Поради тази причина и детската безопасност не е била приоритет.
Първите случаи на обезопасяване на дете в кола са някъде около 1898 година, като целта е била децата да не могат да се изправят и да падат от седалките.
Съвсем нормално, навлизането на масовото автомобилопроизводство и увеличаването на броя автомобили по пътищата, довело до увеличаване на пътните инциденти, а с него и до увеличаване броя на жертвите от катастрофи. Така се появяват първите обезопасителни колани, а в последствие и първите столчета за деца, чиято цел вече е да защитят детето при инцидент на пътя. С годините технологиите се развиват много, провеждат се множество изследвания и столчетата за кола се променят.
Тяхното правилно използване освен, че защитава децата ни, е и законово задължение. Също както задължението да поставим собствения си колан, или да платим гражданската отговорност на колата. Тоест, когато не сложим детето си в столчето, не само го излагаме на опасност, но и му даваме грешен пример, като демонстрираме съзнателно нарушаване на закона.
Но да се върнем на репликата „Аз като не съм се возил в столче, да не би да ми е станало нещо?”. Какво да кажем за онези общо 1567 души, загинали през 95-та на пътя в България? Точно така - през 90-те години по пътищата на страната ни годишно са загивали между 1200 и 1400 души. В момента тази бройка е около 700 и въпреки това всяка година сме на първите места по смъртност на пътя в Европа. И все пак, намаляването на броя на жертвите се дължи основно на развитието на технологиите за безопасност и на задължението пътниците в колите да бъдат обезопасявани.
20 деца са загинали, а 536 са ранени в България през 2019 г., возейки се в кола. За сравнение, през същата година в Норвегия нито едно дете под 16 години, не е загубило живота си на пътя. В Норвегия децата се возят в столчета без изключение. Освен това, децата до 4-5-годишна възраст се возят обратно на движението, което осигурява 500% по-голяма безопасност. Но за возенето обратно на движението - в отделен епизод.
Обичаме да си мислим, че на нас няма да ни се случи и разбира се, никой не излиза навън с идеята, че ще направи катастрофа. Но за децата и по-рязка маневра е потенциална опасност, защото те са много по-крехки от нас. Помислете колко пъти са ви засичали на пътя… Всяко такова засичане крие огромен риск за детето, ако то не е закопчано в столчето си.
Споделете в коментар, какво според вас би накарало повече родители винаги да возят правилно децата си - в столче и със закопчани колани!
За да научавате първи за следващите ни видеа, не забравяйте да се абонирате за канала ни.
Чао и до следващия път!
А до тогава не забравяйте – винаги закопчавайте детето си в столчето! Това може да спаси живота му.