4 МИТА ЗА ВОЗЕНЕТО ОБРАТНО НА ДВИЖЕНИЕТО
Аз съм Силвия и днес ще развенчаем 4 мита за возенето обратно на движението.
Първата най-често срещана реакция е „На детето ще му бъде много неудобно със свити крака“. Радвам се да ви кажа, че няма абсолютно никаква причина да се притеснявате за това! Всички знаем, че децата не са като нас възрастните. Те, за разлика от нас, са доста гъвкави.
Скелетът им до голяма степен се състои от хрущял. Знаете ли, че се раждаме с над 270 кости в тялото си? С годините този брой бавно намалява, докато накрая, когато достигнем зряла възраст, оставаме с 206 кости.
Затова не можем да сравняваме собствените си възможности с тези на децата. Малките деца много естествено седят със свити крака. Сигурно сте забелязали, как бебетата застават в „жабешка“ поза, или пък качват краката си на борда на количката. По-големите деца редовно в игрите си сядат по турски или с крака свити в М-образна поза. Това са все неща, които за нас възрастните биха били доста неудобни.
Ако се притеснявате за краката на детето си, обръщането по посока на движението няма да реши този проблем.
От една страна това осигурява много по-малка защита за детето при инцидент. А от друга, е полезно да знаете, че второто най-често нараняване при катастрофа при децата, превозвани по посока на движението, са именно счупвания и наранявания на краката.
Возейки се по посока на движението, късите крачета на детето увисват без опора и това създава дискомфорт или изтръпване. Нали знаете, как се чувствате, когато седнете на висок стол в бара и няма къде да подпрете краката си? Тук с децата си приличаме - за тях е също толкова неудобно.
Затова бъдете спокойни! Не, за децата не е никакъв проблем да седят със свити крака, дори им е по-удобно. А столчетата с удължено ползване обратно на движението са създадени така, че да осигуряват достатъчно пространство за краката.
Да видим мит номер 2: „Детето няма да вижда нищо навън, а и аз няма да го виждам, докато шофирам“.
Реалността обаче е съвсем различна. В столче, монтирано по посока на движението зад някоя от двете предни седалки, всичко, което детето може да види, е облегалката на предната седалка и съвсем ограничен изглед към страничния прозорец.
В столчето, обърнато назад обаче, детето има страхотна гледка от страничните и задния прозорец. Освен това съществуват специални огледала, които можете да сложите на подглавника на седалката. По този начин детето може да вижда вас и пътя напред. А вие можете да видите детето си във всеки един момент, без да е необходимо да се обръщате назад.
Друго твърдение, което често чуваме е „Столчетата обратно на движението вероятно са по-безопасни, но не и ако ме ударят отзад“
Това е съвсем нормална първоначална реакция, но да помислим върху фактите. Задният сблъсък е много малък процент от общия брой автомобилни катастрофи. Тези катастрофи обикновено се случват при много по-ниски скорости от челните. И затова съвсем нормално е да искаме да защитим детето от най-честите и най-опасни удари. Това са челните и страничните катастрофи.
Но дори и при удар отзад има нещо, което е добре да имаме предвид. При такъв инцидент и двата автомобила се движат в една и съща посока, което придвижва нашата кола напред. Така силите на катастрофата са далеч по-малки и се разпределят между двете коли. При челен удар и двата автомобила спират от скоростта, с която са се движили до 0 мигновено. Това прави силата на сблъсъка много по-голяма. Така че возенето обратно на движението е по-безопасно при всички видове катастрофи.
„Ами ако детето реши, че не иска да се вози назад?“
Когато детето от раждането си е свикнало, че може да пътува в колата, само ако е в столче, възможността да проявява претенции е минимална. Малките бебета се превозват в столчета обратно на движението до 15-месечна възраст. Ако след това смените кошницата с по-голямо столче, което също предлага возене обратно на движението, това няма да бъде нещо необичайно за детето, защото то е свикнало да се вози само по този начин.
В новото столче ще му бъде по-интересно, понеже то е по-изправено и по-високо от кошницата. Това позволява удобно седнало положение и гледка през прозорците, която преди е липсвала.
Проблеми се появяват понякога , когато дадете алтернатива. Затова е важно, родителите да бъдем последователни в действията си. Това дава и увереност и спокойствие на децата.
Добре е също така да обясняваме по подходящ начин на децата си, защо се возят в столче, защо са със закопчани колани, защо се возят обратно на движението. Това ще ги направи отговорни възрастни.
Ще се радваме в коментар да ни кажете какви други притеснения сте имали относно возенето обратно на движението!