Събудих се в кошмар

Пиша това, седнала на болничното легло до почти 2-годишната си дъщеря (утре става на 2), която най-накрая заспа след още един тежък ден. А другата ми почти едногодишна дъщеря заспа в количката си в детската болница Westmead.

На 26 февруари щастливият ми нормален свят се срина и се озовах в новия си кошмарен живот.

Пътувайки към вкъщи след час при зъболекаря, посред бял ден, джипът ни се блъсна челно в дърво със 100 км/ч. От удара колата ни се преобърна напред през капака и падна на покрива си. В същото време дървото се прекърши и се стовари отгоре ни, оставяйки ни в капан в колата.

Когато се съвзех, бяхме с главата надолу в колата си, а момичетата ми пищяха. Обърнахме се и видяхме, че Самър, която се возеше по посока на движението, има доста голяма рана на челото си. Въздуховодът над нея се беше откъснал и я беше ударил по главата.

Другата ми дъщеря - Емилия (на 9 месеца), нямаше никакви видими наранявания. Тя се возеше обратно на движението.

Аз и Самър бяхме отведени с медицински хеликоптер в детската болница в Westmead. Тогава кошмарът ни стана още по-голям. Откриха, че Самър е със счупени 2ри и 3ти прешлен и всички лигаменти в първи прешлен са скъсани. Тя беше един от най-малките пациенти, на които са поставяли HALO скоба. Докторът ни каза, че повечето деца с нейната травма не оцеляват.

Емилия и баща ѝ бяха откарани в болница с линейка. Емилия нямаше никакви наранявания, само малка синина на рамото. Както виждате, две деца в една и съща автомобилна катастрофа, правилно обезопасени - едното с тежки наранявания и опасност за живота, а другото - с никакви.

Винаги съм се чудела кога е време да обърна децата си по посока на движението, но след катастрофата и тежките доказателства, които тя ни предостави, бих държала децата си обратно на движението завинаги, стига да имам възможност.

Не правете същата грешка като мен! Това може да коства живота на децата ви!